Хубави избори, ама български

Ако не сте превключили на честота да блокирате всякакви новини свързани с изборите през 2011 няма как да не сте чули или чели за проблема, който се развихри около решение № 1023-ПВР на ЦИК за изборните секции в чужбина и хора живеещи в чужбина. Ако пък сте го пропуснали ето и моята версия с линкове към външни страници разгледали проблема още по-обстойно. По-долу пък и моите размисли върху случващото се.

Решение № 1023-ПВР на ЦИК разгневи хора като мен, Боян и много други живеещи зад граница. Причината за това е, че разкритите секции за гласуване в чужбина са доста по-малко от очакваното особено имайки предвид, че специално за Дармщад знаехме, че сме събрали нужните декларации, за да отворим секция (20 декларации). Обаче ЦИК казва, че за да се отвори секция в почетно консулство (каквото е това в Дармщад) са нужни поне 100 декларации. Това разбира се никой не го знаеше дори и хората от посолството в Берлин, които черно на бяло на сайта си бяха написали, че в Германия ще бъдат отворени 6 секции: Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Магдебург и Дармщад, ако се съберат по 20 заявления за гласуване. Подобна информация за 20 секции имаше и на сайта на външно, но сравнително скоро след решението на ЦИК тази информация беше махната и от двата сайта. Обаче нали живеем в общество с напреднали технологии, а и аз имах възможността да направя скрийншот от сайта на външно: та ето черно на бяло какво пишеше там. Това са официални инструкции в крайна сметка и всичко започна да понамирисва.

Скоро след като излезе горепосоченото решение Боян написа жалба до ЦИК и паралелно писа на вестник Дневник, които започнаха да ровят по-надълбоко с тази статия. От ЦИК пък си измислиха, че никога не е имало правило за 20 заявления в почетните консулства, а като капак се позоваха на Виенската конвенция, че почетно консулство нямало дипломатически имунитет и затова трябвали 100 заявления (това четене на текста ми беше странно и все пак). Разбира се подобно нещо не го пише и в изборния закон, но полемиката е същата като с PDF заявленията… През това време аз пък бях пратил и съобщение на Министър Младенов по туитър, с което питах от кога е изискването за 100 заявления. Най-учудващо той отговори по-късно същия ден, че била поискана ревизия на решението на ЦИК.

В крайна сметка сега чакаме новото решението на ЦИК с надеждата, че ще преразгледат решението си от началото на седмицата. От ЦИК вчера са казали на Боян, че има доста жалби и не смогват да ги обработят, поради тази причинна решение може да има днес или идната седмица.

Имайки предвид броя на Българите живеещи в Хесен и по данните от предишни избори, нямаше да е проблем да съберем 100 заявления; проблемът е, че ни го изискаха това едва след края на срока за подаване на заявления. Мен доста хора ме питаха лично събрали ли сме достатъчно заявления или да пращат и това само дни преди крайния срок. Знаейки, че сме събрали им казвах, че няма нужда да го правят защото секция ще има.

Като втори проблем пък вижда лошата комуникация между ведомствата в България и по-точно ЦИК и Външно. Не е нормално едните да ни изискват едно, а другите друго. Много мръсно също така ми се вижда как сайтовете с официална информация се променят от днес за утре, а хората се правят на маймуни без права. Това е просто недопустимо.

В последните дни четох не малко коментари под статиите на Дневник и останах с впечатлението, че едва ли не като сме в чужбина нямаме право на глас; и какво толкова сме пискали нали има 3 града за гласуване ще идем до тях. Ако аз реша да ида то ще има 50, които няма да могат или няма да искат да го направят. Но аз не мисля, че това е основния проблем. Ако започнем да мерим от къде идват гласовете ще установим, че от чужбина идват по-малко от 1% от общия брой гласове. Да, тези гласове няма да променят коренно резултатите, но правото на глас е гарантирано в конституцията и всеки може да го упражни. И ако днес проблема с гласуването е на хората в чужбина, то представете си, че следващия път се реши, че в България на места с по-малко от 1000 жители няма да има секция за гласуване. Какво правим тогава?

Начина на мислене “То какви други проблеми има, те с това ще ми се занимават!” е недопустим в едно европейско общество, а е и пагубен за страната като цяло, защото образно казано когато дребните неща не са както трябва, няма как големите да са наред. В същото време за мен най-опасното нещо е да си мълчим и да се примиряваме с произвола на институциите. Това не бива да се допуска!

Много изказвания четох с лозунга “Служебна победа!”. Както и горе споменах, много съм далеч от мисълта, че някой нарочно спира гласовете от чужбина и то точно защото това са едва 1% от общия брой. По-скоро за мен това е една бюрократична грешка, която може да се поправи. Кой е виновен честно казано не ме засяга в момента, но предполагам, че трябва да има санкции за хората спомогнали за тази цялата бъркотия.

По темата с изборите и проблемите около тях може да изпишем още много, но не това е целта на статията. С интерес очаквам решението на ЦИК, което се надявам да дойде навреме за да може да се организират избирателните секции както в Германия, така и във всички други засегнати от това решение държави.

Така или иначе ни питат за мнението ни веднъж на 5 години, защо пък да не им го кажем на 23 Октомври!?

(Към момента на писане на статията снощи решение по нашия проблем нямаше.)

Категория: Разни

Тагове: избори, политика